Епохата на невежеството (2)

  Ето в такова време, в центъра на света - Мекка, неверието помиташе всичко като потоп. Бейтуллах (Домът на Аллахю Теаля, Кяабе) бе напълнен със стотици идоли като Лят, Узза и Менат. Насилието преминаваше всякакви граници. Покварата бе повод за възгордяване. В Арабия властваше мрак и безредие; неописуемото невежество обхващаше всеки аспект от живота. В политическия, социалния и духовния живот също властваше пълна анархия. В Епохата на невежеството населението обикновено водеше номадски начин на живот. Хората се бяха разделили на племена, които постоянно враждуваха помежду си. Сред арабите разбойничеството и грабежите бяха средство за препитание. Бяха се разпространили алкохолът, хазартът, прелюбодеянията, кражбите, лъжите, безнравствеността и всякакъв вид умопомрачителни зверства. Силният винаги се считаше за прав. Жените се бяха превърнали в търговска стока в ръцете на мъжете. Една част от мъжете пък приемаха за голям позор да им се роди момиче. За да се отърват от срама, прибягваха до неописуемо жестоки методи. Изкопаваха ями насред пустинята и в тях погребваха момиченцата живи. Не проявяваха абсолютно никакво съчувствие към плача, риданията и писъците на децата, които прегръщаха бащите си и не искаха да се отделят от тях. Последните им думи бяха: “Татко, татко!” Не изпитваха никакви угризения на съвестта от тези постъпки, а, напротив, дори се смятаха за герои. Като цяло, от качества като състрадание, милост и справедливост нямаше и следа.

  Единственото нещо от тези страшни векове, което заслужава да се подчертае, e достигането на връхна точка в развитието на литературата и красноречието. Поетите и техните стихотворения бяха на почит. Способният поет се превръщаше в гордостта на племето си. Организираха се панаири и състезания за най-добър поет. За награда, окачваха стихотворението на спечелилия на стената на Кяабе. Най-известните седем стихотворения, окачени на Кяабе, бяха известни с името “Eл-Муаллекату’с-Себа”.

  По отношение на вероубеждението, в Арабия имаше разделение. Една част бяха атеисти и не приемаха нищо друго освен земния живот. Други вярваха в Аллахю Теаля и в отвъдното, но не вярваха, че при хората могат да се изпратят пейгамбери. Трети вярваха в Аллахю Теаля, но не приемаха отвъдния живот. Преобладаващата част от населението обаче бяха идолопоклонници (езичници, съдружаващи, мушрици). Всеки от тях слагаше отделен идол в дома си.

  Освен тях, една малка групичка продължаваше да следва религията на Ибрахим (алейхисселям) и те се наричаха ханифи. Те вярваха в Аллахю Теаля и отбягваха идолите. Част от тази малка групичка бяха Абдуллах, Амине, Абдулмутталиб и още някои други. Всички освен ханифите бяха в дълбока заблуда и вярваха в суеверия.