Разтварянето на благословените гърди

   Кърмачката Халиме разказва: “Веднъж Шейма се върна от полето без него, при което попитах: “Къде е Светлината на очите ми, къде е синът ми Мухаммед?” Шейма каза: “В пустинята.” Разтревожих се и попитах: “Как любимецът ми понася тази жега?” Шейма отговори: “О, майко! На него нищо не може да му се случи, защото над благословената му глава, заедно с него, се движи едно облаче, което пази Мухаммед от жегата.” Учудих се и казах: “Какво говориш? Истина ли е това?” Шейма ми се закле и едва тогава се успокоих. Един ден, около обяд, брат му Абдуллах дотича и каза: “Майко! Идвай! С брат ми от Курайш пасяхме овцете, когато изневиделица дойдоха двамина, облечени в зелено. Отведоха брат ни в планината. Сложиха го да легне по гръб на земята и му разтвориха гърдите с нож. Когато тръгнах насам, за да ти съобщя, те все още бяха там. Не знам дали брат ми е жив.” Не бях на себе си от ужас. Бързо дотичахме. Намерихме го и веднага го целунах по лицето и косата. Попитах го: “О, Светлина на очите ми! О, сине мой, изпратен като милост за световете! Какво ти се случи? Кой те обезпокои?” Той ми каза следното: “Като тръгнахме от къщи, при нас дойдоха двамина, облечени в зелено. Единият държеше сребърна стомна, а другият - леген от зелен сапфир. Легенът беше пълен с нещо, което бе по-бяло от сняг. Заведоха ме в планината. Единият ме сложи да легна по гръб на земята. Разтвориха гърдите ми чак до корема. Не усетих никаква болка. Изкараха вътрешностите ми. Измиха ги с бялото нещо от легена и пак ги сложиха в мен. Единият каза на другия: “Ти стани, сега е мой ред да изпълня задачата си.” Изкара сърцето ми, от него премахна черен съсирек и казаха: “Това беше делът на Шейтана от твоето тяло. Изхвърлихме го! О, Любими на Аллахю Теаля! Вече си опазен от нашепванията (весвесе) на Шейтана и от неговите игри.” После запълниха сърцето ми с нещо меко и нежно, което носеха с тях. Запечатаха го с печат от светлина. Все още усещам неговата студенина във всичките си органи. Раната ми веднага оздравя, щом единият от тях си сложи ръката върху нея. После ме претеглиха, сравнявайки ме с десетима от моя уммет, но аз натежах повече. Претеглиха ме, сравнявайки ме с един от моята общност, но пак надделях аз. Тогава единият от двамата каза на другия: “Стига, стига, кълна се в Аллахю Теаля, че и с целия уммет да го претеглим, пак той ще тежи повече.” Тогава всеки от тях ме целуна по лицето и ръцете, доведоха ме тук и си отидоха.” Белегът по гърдите му личеше.“