Достойнствата на Мухаммед (алейхисселям)(2)

    10-След неговото раждане шейтаните вече не можеха да се издигат в небесата и да крадат вести от меляикетата.

    11-По време на неговото раждане всички идоли паднаха по лице.

    12-Меляикета го люлееха в детската му люлка.

    13-В тази люлка говореше с луната, която се движеше в посоката, посочена от пръста на Расулюллах (алейхисселям).

    14-Още тогава започна да говори.

    15-Още от дете, когато играеше на открито, един облак го следваше и му правеше сянка. Това продължи, докато му бе съобщено, че е пейгамбер.

    16-Всеки пратеник имаше пророчески белег върху дясната си ръка, а белегът на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе на благословения му гръб, точно зад сърцето му.

    17-Виждаше отзад, както и отпред.

    18-Виждаше на тъмно така, както и на светло.

    19-Слюнката му превръщаше горчивата вода във сладка, лекуваше болните и ставаше храна за бебетата като майчиното мляко.

    20-Когато очите му спяха, сърцето му бе будно. Така бе и с останалите пратеници.

    21-Никога не се прозяваше. (Така бе и с останалите пратеници.)

    22-Благословената му пот ухаеше на роза. Един беден мъж дойде да поиска помощ от Пейгамбера ни (алейхисселям), за да омъжи дъщеря си. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не намери нищо за даване, но събра потта си в малко шишенце и го подари. Когато момичето намаза лицето и главата си с потта на Пратеника (алейхисселям), цялата къща започна да ухае изумително. Къщата стана известна като “Къщата с хубавата миризма”.