Достойнствата на Мухаммед (алейхисселям)(3)

    23-Макар че бе среден на ръст, той изглеждаше по-висок и от високите хора, когато заставаше до тях.

    24-Той нямаше сянка, дори когато бе изложен на слънчева или лунна светлина.

    25-По него и по неговите дрехи не кацаха никакви насекоми.

    26-Дрехите му не се цапаха, независимо от това колко дълго ги носеше.

    27-Винаги го следваха меляикета, затова караше Есхаба да вървят пред него и им казваше: “Оставете (пространството) зад мен за меляикетата!”

    28-Когато стъпваше върху камък, оставяше белег, но когато стъпваше върху пясък, не оставяше никаква диря. Когато ходеше по нужда, земята се разцепваше и поглъщаше всичко. (Така бе и с всички други пратеници.)

    29-Измежду хората и меляикетата най-много знание бе дадено на него. Аллахю Теаля му съобщи всичко, при условие, че бе неграмотен, т.е. не бе учил нищо от никого. На Адем (алейхисселям) бяха съобщени имената на всички неща, а на Пейгамбера ни (алейхисселям) бяха съобщени имената и знанието за всички неща.

    30-Съобщени му бяха имената на всички от неговата общност така, както и събитията, които ще им се случат.

    31-Разумът му бе повече от разума на всички хора, взети заедно.

    32-Всички хубави човешки нрави му бяха дадени. Когато попитали видния поет Умер ибн ел-Фарид: “Защо не похвали Расулюллах?”, той отговорил: “Разбрах, че нямам сили, за да го хваля. Не можах да намеря подходящите думи.”

    33-Аллахю Теаля постави неговото име до Своето в Келиме-и шехадет, в езана, в икамета, в тешеххуда по време на намаз, в много дуи, в някои ибадети и хутбета, по време на наставленията, в тежките моменти, в гроба, в Съдния ден, в Дженнета и в езика на всяко живо същество.