Достойнствата на Мухаммед (алейхисселям)(5)

    39-Мухаммед (алейхисселям) бе защитен и невинен, безгрешен. Съзнателно или несъзнателно, преди или след четиридесетата си годишнина, той не бе вършил нито голям, нито малък грях. Не се бе виждала негова неприлична постъпка.   

    40-По време на намаз на мюсюлманите им бе повелено да дават селям на Мухаммед (алейхисселям), като по време на тахийят да казват: “Есселяму алейке ей-юхен-небий-ю ве рахметуллахи.” Не е позволено по време на намаз да се дава селям на друг пратеник или меляике.

    41-В хадис кудси се съобщава: “Ако не беше ти, нямаше да създам нищо!”

    42-Другите пейгамбери сами се защитаваха срещу клеветите на неверниците, а на клеветите, отправени към Мухаммед (алейхисселям), отговаряше Аллахю Теаля.

    43-Числеността на уммета на Мухаммед (алейхисселям) е по-голяма от числеността на умметите на всички останали пратеници, взети заедно. Общността на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е по-високопоставена от другите и е с по-висока чест. С хадис шериф се казва, че две-трети от хората за Дженнета ще бъдат от тази общност.

    44-Севабите (наградите), които ще се дадат на Расулюллах (алейхисселям), са в пъти повече от тези на другите пратеници.

    45-Общностите на другите пейгамбери се обръщаха към тях по име, но на тази общност е забранено да се обръщат към Мухаммед (алейхисселям) по име, да говорят на висок тон в негово присъствие, да го викат отдалече или да вървят пред него.