Достойнствата на Мухаммед (алейхисселям)(6)

   46-Той видя Джебраил (алейхисселям) във вид на меляике два пъти. Никой друг пейгамбер не го бе виждал в истинския му вид. Меляикето идва при него двадесет и четири хиляди пъти. От другите пратеници Джебраил (алейхисселям) идва най-много при Муса (алейхисселям) - четиристотин пъти.

    47-След смъртта на Мухаммед (алейхисселям) стана харам за неговите жени да се омъжат за други мъже. Те са майките на мюсюлманите.

    48-Родствата по кръв и по брак няма да имат значение в Съдния ден. Но роднините на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) ще правят изключение.

    49-Полезно е човек да носи неговото име и в земния, и в отвъдния живот. Истинските мюсюлмани, носещи неговото име, няма да влязат в Джехеннема.

    50-Всички негови думи и постъпки са правилни. Всяко негово отсъждане се потвърждава от Аллахю Теаля.

    51-Да се обича Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) е фарз (абсолютно задължително) за всеки мюсюлманин. Расулюллах (алейхисселям) казва: “Обича ме онзи, който обича Аллахю Теаля.” Признакът за тази любов e привързаността към религията и следването на суннета му. На него му бе позволено да каже: “...последвайте ме! И Аллахю (Теаля) ще ви обикне...” (меал на сура Али Имран: 31)

    52-Да се обичат роднините на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е ваджиб (задължително). Расулюллах (алейхисселям) казва: “Проявяващите вражда към Ехли бейт (моите роднини) са мунафици (лицемери).” Ехли бейт са онези роднини, за които е харам да получават зекят. Това са неговите жени и мюсюлманите от рода на дядо му Хашим, от рода на Али, Укайл, Джафер Тайяр и Аббас.

    53-Да се обича всеки от Есхаб-и кирам е ваджиб (задължително). В един хадис се казва: “След мен не проявявайте вражда към моя Есхаб! Обичта към тях е обич към мен. Враждата към тях е вражда към мен. Наранилият тях е наранил мен, а наранилият мен е наранил Аллах Теаля. Аллах Теаля наказва наранилите Него.”