ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (6)

12-През трета година по Хиджра, когато един ден Расулюллах (алейхисселям) лежеше под едно дърво, при него дойде борец на име Дасур, изкара сабята си и рече: “Кой ще те спаси сега от мен?” Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му отговори: “Аллахю Теаля ще ме спаси!” Джебраил (алейхисселям) се преобрази като човек и удари гърдите на неверника. Дасур падна и изпусна оръжието си. Тогава Расулюллах (алейхисселям) взе неговата сабя и каза: “Кой ще те спаси сега от мен?” Падналият езичник отвърна: “Няма по-благодетелен човек от теб, който да ме спаси!”, разкая се и прие Исляма. Впоследствие много хора станаха мюсюлмани с негово посредничество.

   13-Веднъж Расулюллах (алейхисселям) взе абдест и си обу единия мест. Тъкмо протегна ръка към втория, когато дойде птичка и го грабна. Отърси го във въздуха и от него падна змия. После птичката върна места. В този ден стана суннет да се отърсват обувките преди да се обуят.

   14-Хазрети Енес разказва: “Расулюллах имаше кърпа, с която бършеше лицето си. Когато се изцапаше, я хвърляше в огъня. Кърпата не изгаряше, а се чистеше.”

   15-По време на битката при Ухуд едното око на Ебу Катаде падна върху бузата му. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с благословената си ръка намести окото и рече: “О, Господарю! Стори окото му красиво!” Окото наистина стана по-хубаво и започна да вижда по-добре от другото. Веднъж един от внуците на Ебу Катаде отиде при халиф Умер бин Абдулазиз. Халифът го попита: “Кой си ти?”, а човекът със стих съобщи, че е син на мъжа, чието око е било наместено от благословената ръка на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Халифът много се зарадва и му оказа изключителни почести.

   16-Един ден Расулюллах (алейхиссаляту весселям) се отби в дома на дъщеря си Хазрети Фатиме и попита за състоянието им. Фатиме (радияллаху анха) каза: “О, татко! Не сме яли и пили нищо от три дни. Гладни сме! Ние търпим, но ме е жал за Хасан и Хусейн.”

   Тогава Сервер-и алем (салляллаху алейхи ве селлем) рече: “О, Фатиме! Скъпа дъще! Ти си гладна от три, а аз от четири дни.” Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) се натъжи много при мисълта за благословените си внуци.