ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (7)

Хазрети Али тръгна да работи, за да изкара прехрана за синовете си. Когато излезе извън Медина, той видя селянин, опитващ се да напои животните си до един кладенец. Доближи се до човека и го попита: “О, арабино! Имаш ли нужда от човек, който да напои животните ти срещу заплащане?” Човекът отговори: “Да! Търсех такъв. За всяка кофа ще ти давам по три фурми.”

   Хазрети Али прие и започна с една кофа да вади вода от кладенеца. След деветата кофа въжето се скъса и кофата падна в кладенеца. Тогава селянинът стана и яростно зашлеви Хазрети Али.

   После му даде двадесет и четири фурми като отплата срещу осемте кофи. Хазрети Али се натъжи, протегна ръка към вътрешността на кладенеца, извади кофата и после си отиде.

   Арабинът остана изумен. Помисли си: “Как успя да стигне ръката му до дъното? Кладенецът е много дълбок! Да не би да е заради религията, която е била предвестена?” Учуденият селянин каза: “Повярвах, че неговият пейгамбер е истински!”

   Силно съжаляваше за неприличната си постъпка и рече: “Ръцете, дръзнали да ударят такава личност, трябва да бъдат отрязани, а костите - счупени.” Взе сабята и си отряза ръката. Изпита огромна болка, но поне сърцето му се успокои. Взе отрязаната си ръка и отиде в Месджид-и Неби. Там попита Есхаб-и кирам за Пейгамбера (алейхисселям), а те му казаха, че е отишъл при дъщеря си. Човекът научи местоположението на къщата на Хазрети Фатиме и отиде там.

   Междувременно Расулюллах (алейхиссаляту весселям) хранеше внуците си, седнали на скута му, с донесените от Хазрети Али фурми. Селянинът чувстваше, че ще полудее от разкаяние, а от очите му течаха сълзи като реки.

   В това окаяно състояние той пристигна в дома на Хазрети Фатиме и почука на вратата. От къщата излезе Султанът на световете, излъчващ светлина като слънцето. Човекът веднага каза: “Повярвах, че ти си Пратеникът на Аллахю Теаля! Съжалявам за постъпката си! Прости ми, я, Расулеллах!”

   Пейгамберът ни (алейхисселям) го попита: “Защо си отряза ръката?”, а селянинът отговори: “Защото ме е срам да нося ръка, ударила благословеното лице на повярвал човек! Душата ми да стане жертва за теб, я, Расулеллах!” Тогава Океанът от милост Пейгамберът ни (алейхисселям) взе ръката на човека и казвайки “Бисмилляхиррахманиррахим” съедини ръката с китката, от която течеше кръв. С позволението на Аллахю Теаля, ръката оздравя. Аллахю Теаля е всемогъщ!