Защо Пейгамберът ни (алейхисселям) се ожени много пъти (2)

Като втори пример може да се изтъкне случката с дъщерята на Хазрети Умер - Хазрети Хафса, която бе овдовяла. През трета година по Хиджра Умер (радияллаху анх) каза на Хазрети Ебу Бекр и Хазрети Усман: “Бихте ли взели дъщеря ми?” Те отговориха, че им е нужно време да помислят. Тогава един ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отиде при тях. Там се намираха и други сахабии и Расулюллах (алейхисселям) попита Хазрети Умер: “О, Умер! Виждам те тъжен, каква е причината?” Както в едно шише ясно се вижда мастилото, така и Пейгамберът ни (алейхисселям) с един поглед разбираше за мислите на хората. Питаше, когато смяташе това за необходимо. Понеже е фарз (задължително) да се казва истината на него, както и на всеки друг, Хазрети Умер отговори: “Я, Расулеллах! Предложих дъщеря си на Ебу Бекр и Усман, но те не я приеха.” Тогава на Мухаммед (алейхисселям) не му даде сърце да остави любимите си да тъжат и реши да ги зарадва, като веднага рече: “О, Умер! Искаш ли да дам дъщеря ти на по-добър от Ебу Бекр и Усман?” Умер (радияллаху анх) се учуди, защото знаеше, че няма по-добър от тях: “Искам, о, Расулеллах!” После Пратеникът (алейхисселям) каза: “О, Умер! Дай я на мен!” С тази постъпка Хазрети Хафса стана майка на Хазрети Ебу Бекр, Хазрети Усман и на всички други мюсюлмани. При това тримата сахабии се сплотиха и се заобичаха още повече.

    Трети пример: през пета или шеста година по Хиджра сред шестстотинте пленници от Бени Мусталак бе Джувейриййе - дъщерята на вожда Харис. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) я купи, след това я освободи и се омъжи за нея. Тогава всички сахабии си рекоха: “Срам ни е да използваме като наложници и прислужници другарите и роднините на майка ни, на жената на Расулюллах.” После и те освободиха всички свои пленници. Този брак стана причина за освобождаването на стотици. Майка ни Хазрети Джувейриййе винаги споменаваше това събитие и се хвалеше. Майка ни Хазрети Аише казва за нея: “Не съм виждала по-добродетелна жена от нея, която да носи такъв берекет.”