Съпругите на Пейгамберът ни (алейхисселям) (3)

Хазрети Сафиййе бе дъщеря на Хуней ибни Ахтаб - вождът на хайберските юдеи. Бе се омъжена за Кенане бин Хакик. Когато през седма година по Хиджра градът бе превзет, Сафиййе стана пленничка. Тя се падна като дял на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), който я освободи. Прие Исляма и получи честта да стане жена на Пратеника (алейхисселям). Почина през петдесета година по Хиджра в Медина.

   Първоначално името на Хазрети Меймуне бе Берра, но Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) го промени на Меймуне. След превземането на Хайбер, мюсюлманите отидоха да извършат умра в Мекка. Тогава тя овдовя, а после се омъжи за Расулюллах (алейхисселям). През петдесет и трета година по Хиджра тя се разболя в Мекка и каза на околните: “Изведете ме от града, защото Расулюллах съобщи, че ще почина извън Мекка.” Изведоха я от града и почина на мястото, където бяха сключили брак с Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям).

   Хазрети Марийе стана мюсюлманка, докато бе наложница на Пратеника (алейхисселям), и се сдоби с честта да стане негова жена. Тя бе изпратена като дар от египетския владетел Мукавкис. Поради тази причина не са известни с точност рода и рождената й дата. Роди син на име Ибрахим. Тя имаше много тих и спокоен характер. Напусна този свят по време на управлението на Умер (радияллаху анх), когато календарът сочеше шестнадесета година по Хиджра. Погребаха я в гробището „Баки“.

   Хазрети Райхане прие Исляма, докато бе наложница на Пейгамбера (алейхисселям). Тя бе от еврейското племе Бени Курайза. Не се знае с точност рождената й дата. Почина в Медина през десета година от Преселението. Погребаха я в гробището „Баки“.

   В хадис шериф се казва: “Всички бракове с жените ми и браковете на дъщерите ми са осъществени с позволението на Аллахю Теаля (донесено) от Джебраил (алейхисселям).”

   Една от важните причини за многобройните бракове на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе разпространяването на Исляма. Преди низпославането на айета, повеляващ забулването на жените, и те идваха да питат и да се учат от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Когато виждаха, че Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) отиваше в дома на някого, отиваха и те. Но след като бе низпослано споменатото знамение, събирането и говоренето на жените с чуждите мъже стана харам. След този ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) вече не приемаше чужди жени.  Заповяда им да се учат от Хазрети Аише, но при нея започнаха да идват толкова много жени, че Хазрети Аише не смогваше с отговорите. Тогава за да улесни майка ни Аише и за да спомогне за разпространяването на заповедите на Исляма, Расулюллах (алейхисселям) се омъжи за толкова жени, колкото бе нужно. Учеше мюсюлманските жени посредством благословените си съпруги. Ако бе останал само с една жена, нямаше да може да се отговори на въпросите на всички жени. Пратеникът (алейхисселям) пое товара на многоженството в името на Исляма.