Следването на Мухаммед (алейхисселям) (1)

Следването на Мухаммед (алейхисселям) означава вървене по неговия път. Неговият път е пътят на Коран-и Керим, наречен Ислям. Първото условие, за да може да се следва, е вярата, а после е ученето на Исляма, отбягването на харамите и изпълняването на фарзовете и ваджибите. После следва отбягването на мекрухите и изпълняването на суннетите. Едва след всичко това може да се пристъпи към следването на Мухаммед (алейхисселям) и в нещата, които Ислямската религия е определила като мубах.

   Вярата е влизане през вратата на щастието. Аллахю Теаля е изпратил Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), за да призове хората към него: “И те изпратихме Ние (о, Мухаммeд) за всички хора само като благовестител и предупредител” (меал на сура Себе: 28)

   Например несравнимо по-ценно е да се спи около обяд, следвайки суннета на Пратеника (алейхисселям), отколкото да се прекарват цели нощи в ибадет, без да се следва Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Безброй пъти по-ценно е да се яде по време на байрамите, бидейки мюсюлманин, отколкото години да се говее, бидейки немюсюлманин. По-достойно е даването на зекят на нуждаещ се, защото това го повелява Ислямът, отколкото даването на купчини злато като доброволна милостиня.

   Веднъж след сутрешния намаз Хазрети Умер погледнал към хората, видял, че един от тях отсъства и попитал за него. Мюсюлманите му отговорили: “През нощта той прави ибадет чак до сутринта. Може да се е успал.” Тогава Умер (радияллаху анх) рекъл: “Щеше да е по-добре за него да спи цяла нощ и да кланя сутрешния намаз с джемаат.”