Тевессул (6)

   Имам Мухаммед Муса разказва за една случка, случила се с него:

  “През 637 г. (1239 г. по Миляди) излязохме от крепостта Садер с група видни хора. С нас имаше и един водач. След като вървяхме известно време, водата ни свърши и бяхме принудени да започнем да търсим вода. По това време страшно ми се доспа и легнах, като си мислех: “Ще ме събудят като тръгват.”

   Като се събудих, видях, че съм останал сам насред пустошта. Приятелите ми ме бяха забравили и бяха тръгнали. От самота, изпаднах в ужас. Обикалях, но не знаех нито къде съм, нито пък накъде отивам. Всичко наоколо беше равно. Навсякъде имаше само пясък. Скоро се стъмни. Дори дирите на приятелите ми ги нямаше. Бях сам в пустинята в тъмнината на нощта. От страх, започнах да вървя по-бързо.

   След известно време паднах, бях много жаден и изморен. Бях се отчаял и предчувствах, че смъртта е близо. Вече не издържах. Изведнъж се сетих и застенах: “О, Расулеллах! Ела! Искам с позволението на Аллахю Теаля да ми помогнеш!”

   След като изрекох тези думи, чух, че някой мe вика. Погледнах към посоката, от която идваше гласът, и в нощната тъмнина видях, че един човек, облечен в бяло и излъчващ светлина, назовава името ми. Доближи се до мен и ми хвана ръката. В един миг цялата ми умора и жажда изчезнаха. Сякаш се родих отново. Веднага го заобичах и известно време вървяхме ръка за ръка. Чувствах, че изживявам най-прекрасните мигове в живота си. Изкачихме един пясъчен хълм, след което видях светлините на моя керван и чух гласовете на приятелите ми. После се доближихме до тях.

   Моето животно беше най-отзад и следваше останалите. Тогава то дойде и застана пред мен. Когато го видях, извиках от радост. Щом извиках, човекът до мен пусна ръката ми. После пак я хвана и ме качи на животното. Каза ми: “Ние не отказваме на искащите помощ.” Тогава разбрах, че това бе Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Връщайки се, видях, че светлините, които излъчваше той, се издигаха към нощното небе. Осъзнах се, когато той се изгуби от погледа ми. После толкова съжалявах, че не съм му целунал ръцете и краката, но вече бях изпуснал възможността.”