Untitled Document

Тевессул (7)

   Ебу’л-Хайр Акта бил пет дни гладен в Медина. Отишъл при Худжра-и сеадет и дал селям на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). После му казал, че е гладен. След това се оттеглил на страна, заспал и сънувал как Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) дошъл при него. Отдясно на Расулюллах (алейхисселям) бил застанал Ебу Бекр ес-Сиддик, отляво му -Умер Фарук, а пред него - Али ел-Муртеза (Хазрети Али). Хазрети Али дошъл и казал: “О, Ебу’л-Хайр! Ставай, какво лежиш? Идва Расулюллах!” При това Ебу’л-Хайр веднага станал. После Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му дал голям хляб. Ебу’л-Хайр разказва: “Понеже бях много гладен, веднага започнах да ям. Събудих се, когато бях изял половината хляб, а останалата част беше в ръката ми.”

   Ахмед бин Мухаммед Суфи разказва: „Останах без имущество в пустините на Хиджаз (Западна Арабия). Отидох в Медина и при Худжра-и сеадет дадох селям на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). После седнах на страна и съм заспал. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) ми се яви и ми каза: “Ахмед, дойде ли? Протегни си ръката!” Протегнах я и ми напълни ръката с жълтици. Събудих се и ръцете ми бяха пълни.“

   Имам Семхуди бил изгубил ключа на вратата си и не успял да го намери. Дошъл до Худжра-и сеадет и казал: “О, Расулеллах! Изпуснах си ключа. Не мога да вляза в дома си.” В това време при него дойде дете с ключа и го попита: “Намерих това, ваше ли е?”