Тевессул (8)

   Мустафа Ъшки от Килис в книгата по история Меварид-и Меджидиййе разказва: “Двадесет години останах в Мекка. През 1247 г. (1831 г. по Миляди) имах събрани шестдесет жълтици и цялото семейство се преместихме в Медина. Но парите ни свършиха по пътя. Нагости ме един познат, а после отидох при Худжра-и сеадет и поисках помощ от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). След три дни дойде един мъж и ми каза, че е наел къща за мен. Отнесе вещите ми там и плати предварително наема за една година. След няколко месеца се разболях и един месец лежах. Нямах нищо за ядене, нито за продаване. С помощта на жена ми се качихме на покрива и се обърнах към тюрбето на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям). Пожелах да споделя мъката си и да поискам помощ. Вдигнах си ръцете, но ме досрамя да искам земни блага. Не успях да изрека нищо и се върнах в стаята.

   На другия ден дойде един мъж и ми донесе жълтици, изпратени от еди-кого си. Взех кесията и материалното ни състояние се пооправи, но все още не намирах лек. С чужда помощ дойдох до Худжра-и сеадет и поисках шифа (изцеление). Излязох от месджида и без помощта на никого се върнах вкъщи. Влизайки в нея, не бе останал и помен от болестта. Няколко дни излизах на улицата с бастун, за да не ме урочасат околните, но парите пак свършиха. Оставих децата си в тъмната къща и отидох в Месджид-и Небеви. След нощния намаз споделих тъгата си с Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). На връщане непознат мъж ми даде една кесия с четиридесет и девет жълтици. Купих свещ и още някои неща, след което се върнах.”