Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) изнасяше петъчните хутбета, опирайки се на един палмов ствол, наречен Ханнане. Впоследствие бе построен минбер с три стъпала. В един петъчен ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и Есхабът се бяха събрали в месджида. Когато Пратеникът (алейхисселям) се качи на новия минбер, сухият палмов ствол започна да стене и плаче като бременна камила. Всички станаха свидетели на това чудо. Стонът обаче не спираше. При това Султанът на вселената слезе от минбера, отиде при ствола и започна да го гали. Тогава гласът изведнъж спря. Сахабиите осъзнаха голямата любов на палмовия ствол към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и всички се разплакаха.

   За тази случка Хазрети Енес бин Малик казва: “Месджидът дори се разтресе от този стон!” Ибн-и Еби Ведаа също разказва: “Стволът се разцепи и размърда. Когато Расулюллах (алейхиссаляту весселям) постави благословената си ръка върху него, тогава гласът спря.”

   Расулюллах казва: “Кълна се в Аллахю Теаля, в Чиято длан е душата ми, че, ако не го бях погалил, от копнеж и тъга по мен, щеше да плаче до Киямета (Съдния ден).” После по заповед на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям) погребаха ствола.

   В друго предание се казва: Расулюллах (алейхисселям) се обърна към сухия ствол и му рече: “Ако искаш, мога да те отнеса в градината, от която дойде. Отново да пуснеш клонки и да бъдеш както преди. Но ако искаш, мога да те засяда в Дженнета и приятелите (приближените раби, евлиите) на Аллах Теаля да ядат от твоите плодове.” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) нададе ухо и чу, че стволът казва: “Засади ме в Дженнета! Приятелите на Аллахю Теаля да ядат от плодовете ми. Да бъда на място, където няма да остарея и изгния!” Тези думи на палмата бяха чути и от другите. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Ще изпълня желанието ти!” После се обърна към Есхаба с думите: “Предпочете отвъдния свят пред този.”