Как се появи езанът (2)

   Веднъж преди сутрешния намаз Хазрети Билял отиде пред вратата на Расул-и екрем (алейхиссаляту весселям) и два пъти повтори: “Ес-саляту хайрун мине’н-невм.” Тези думи много се харесаха на Любимия на Аллахю Теаля и той каза: “Билял! Колко красиви думи! Казвай и тях, когато четеш сутрешния езан.”

   Билял (радияллаху анх) бе муеззин до смъртта на Пейгамбера ни (алейхисселям). Той имаше много силен, плътен, красив и чувствен глас. Всеки, който го чуеше, започваше да слуша езана с голямо удоволствие и изпадаше във възторг. Хората се разплакваха. Това учудваше мединските идолопоклонници и евреи и те започваха да се подиграват. След това Аллахю Теаля низпосла 58-ми айет от сура Маиде, меал: “И когато зовете към намаз, те го взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.”