Да се погубят ръцете на Ебу Лехеб!

   Къщата на Пейгамбера ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем) се намираше между къщите на свирепи езичници като Ебу Лехеб и Укбе бин Муайт. И двамата търсеха удобен момент, за да му причинят страдание. Нощем хвърляха камилски търбуси пред вратата на Любимия на Аллахю Теаля. Непримиримият Ебу Лехеб ходеше и в къщата на съседа си Адий, за да хвърля камъни оттам. Жената на Ебу Лехеб не оставаше по-назад от съпруга си и събираше бодливи клонки, за да ги слага по пътищата, през които минаваше Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Един ден благословеният Хамза видя брат си Ебу Лехеб да хвърля нечистотии пред вратата на Мухаммед (алейхисселям). Веднага отиде там, хвана брат си Ебу Лехеб и хвърли мръсотиите на главата му.

   След оскърбленията на Ебу Лехеб и жена му, Аллахю Теаля низпосла сура Теббет (Сплетените влакна), меал: “Да се погубят двете ръце на Ебу Лехеб! И той да се погуби! Не го избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той - и жена му, носещата дърва. На шията й ще има въже от сплетени влакна.”

   Жената на Ебу Лехеб, Умму Джемил, разбра, че тази сура бе низпослана за тях, и тръгна да търси Мухаммед (алейхисселям). Щом научи, че той е при Кяабе, взе огромен камък и се запъти натам. По това време Хазрети Ебу Бекр присъстваше на безценните беседи на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Хазрети Ебу Бекр, виждайки Умму Джемил с камък в ръка, каза: “О, Расулеллах! Идва Умму Джемил. Тя е много злобна жена, страх ме е да не ти навреди. Не се излагай на опасност! Нека отидем на страна!” Пейгамберът (алейхисселям) отговори: “Тя не може да ме види.” Умму Джемил дойде и застана пред благословения Ебу Бекр, след което му каза: “О, Ебу Бекр! Веднага кажи къде е приятелят ти! Оскърбява мен и мъжа ми със своята поезия. Ако той е поет, и ние сме поети! И аз ще го оскърбя със стихове! Въставаме срещу него. Не обичам неговата религия и не признавам, че е пейгамбер. Кълна се, че, ако го видя, ще го замеря с този камък!” Хазрети Ебу Бекр отговори: “Той е Пратеникът на Аллахю Теаля. Не е поет, нито пък е оскърбил някого.” След това жената си тръгна. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) забеляза, че приятелят му бе останал изумен, и му каза: “Тя не ме видя. Аллахю Теаля стори нейното око, неспособно да ме види.”