Големият враг на Исляма – Ебу Джехл (1)

   Един ден Мухаммед (алейхисселям) започна да кланя намаз до Кяабе-и шериф. Група мушрици, съставена ог големците на Курайш, като Ебу Джехл, Шейбе бин Рабиа, Утбе бин Рабиа и Укбе бин Еби Муайт, дойдоха при Пратеника на Аллахю Теаля и седнаха. Близо до тях имаше останки и търбух от камила, заколена предишния ден. Долният Ебу Джехл се обърна към другите със следното предложение: “Кой от вас ще сложи този търбух върху раменете на Мухаммед, когато сведе чело до земята в седжде?” Най-жестокият, най-суровият и най-безмилостният сред тях Укбе бин Еби Муайт веднага се изправи и каза: “Аз ще сторя това!” Стана и сложи търбуха заедно с мръсотиите в него върху благословените рамене на Мухаммед (алейхисселям). При това неверниците започнаха да се смеят на глас.

    Пейгамберът (алейхиссаляту весселям) удължи седждето, тъй като не успя да повдигне главата си под натиска на тежестта. Абдуллах ибн Месуд от Есхаба бе станал свидетел на това. Той разказва за случката по следния начин: “Когато видях Расулюллах в това положение, сякаш кръвта ми кипна от яд, но нямах свое племе, което да ме пази от идолопоклонниците. Бях много безпомощен и слаб. Нямах сила дори да си отворя устата пред тях. Чаках в изправено положение и гледах Расулюллах с огромна тъга. Толкова желаех да имам сила или защитник до мен срещу езичниците, за да мога да махна мръсотиите от благословения гръб на Расулюллах (алейхисселям). Докато чаках, бяха съобщили на малката Фатиме за случилото се. Тя дотича веднага и изхвърли търбуха. Изрече тежки думи и прокле злосторниците. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) довърши намаза си, сякаш нищо не се бе случило