Големият враг на Исляма – Ебу Джехл (2)

   Един ден Ебу Джехл в Бейтуллах (Кяабе) застана пред съдружаващите и им каза: “О, Курайш! Виждате, че Мухаммед не спира да намира недостатъци на нашата религия, злослови против нашите деди и идоли, приема ни за безумци. Кълна се, че утре ще взема голям камък и с него силно ще ударя главата на Мухаммед, щом той си сведе чело до земята в суджуд! Ако искате ме защитавайте срещу синовете на Абдулмутталиб, ако искате недейте. Да сторят с мен каквото пожелаят...” Съдружаващите казаха: “Кълнем се, че нито ще те предадем, нито ще те оставим без помощ! Стига само да го убиеш!” След тези думи Ебу Джехл съвсем се изпълни с кураж.

    На сутринта Ебу Джехл дойде при Кяабе с огромен камък. Седна при неверниците и заедно зачакаха. Както обикновено, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) дойде в Бейтуллах и се спря за намаз. Ебу Джехл вдигна камъка и се насочи към Мухаммед (алейхисселям). Неверниците следяха случващото се с голямо вълнение. Когато доближи Хабибуллах (салляллаху алейхи ве селлем) обаче, Ебу Джехл внезапно започна да се тресе.  Изпусна камъка от ръката си, лицето му пребледня, изпадна в ужас и се върна обратно.

    Идолослужещите отидоха при него и го попитаха: “О, Амр бин Хишам! Кажи, какво стана?” Ебу Джехл отвърна: “Когато вдигнах камъка, за да го убия, пред мен се появи разярена камила. Кълна се, че никога през живота си нито бях виждал, нито бях чувал за камила с толкова дълги крака, с такива остри зъби и такъв внушителен вид! Без съмнение, щеше да ме погуби, ако бях отишъл по-близо.”