Присмиващите сe бяха наказани…

   Веднъж, когато Султанът на Вселената правеше таваф около Кяабе-и муаззама, Джебраил (алейхисселям) дойде и каза: “Аз получих заповед, за да накажа онези, които ти се присмиват.” След малко Велид бин Мугира мина покрай тях, а Джебраил (алейхисселям) попита Расулюллах (алейхиссаляту весселям): “Какъв човек е този?”. Пейгамберът ни (алейхисселям) отвърна: “Той е един от най-лошите раби на Аллах Теаля!” Джебраил (алейхисселям) посочи крака на идолопоклонника и рече: “Довърших го!” После мина Ас бин Ваил. Меляикето зададе същия въпрос и получи същия отговор. Посочи стомаха на Ас и рече: “Довърших и него!” После мина Есвед бин Мутталиб. Джибрил (алейхисселям) посочи окото му, а на Абдигайс - главата му. На Харис бин Кайс посочи стомаха и каза: “О, Мухаммед! Аллахю Теаля те спаси от тяхното зло. Скоро ще ги застигне наказанието!”

    На Ас бин Ваил му се забиха бодли в крака. Всячески се опитаха да го излекуват, но нищо не помогна. Кракът му се поду като врата на камила и умря, стенейки. Последните му думи бяха: “Уби ме Аллахю Теаля!”

    Есвед бин Мутталиб пък ослепя. Джебраил (алейхисселям) блъсна главата му в едно дърво и така го уби. А лицето и тялото на Есвед бин Абдиягвес изведнъж почерняха. Когато се върна у дома, никой не го позна и го изгониха. Умря от мъка, удряйки глава по собствената си врата. Харис бин Кайс пък изяде солена риба. Жаждата му непрекъснато нарастваше и нищо не я утоляваше. Пи толкова много вода, че стомахът му се пръсна. В бедрото на Велид бин Мугира пък се заби парче желязо. Раната му не зарастваше и той умря от кръвоизлив. Преди да се срещне с възмездието си, каза: “Аллах ме уби!” Така всеки от тях умря. Аллах Теаля в Коран-и Керим казва, че идолопоклонниците вечно ще останат в пламъците на Джехеннема.

    Един ден Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) срещна Ебу’л-Ас. Езичникът започна да прави мимики и жестове зад гърба на Пейгамбера (алейхиссаляту весселям), подигравайки му се. Мухаммед (алейхисселям) видя Хакем и поиска от Аллахю Теаля да го остави в това състояние. Веднага цялото тяло на Ебу’л-Ас започна да трепери и той не намери лек до края на живота си.