Ръцете му се парализираха

   Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) даваше неповторими наставления на Есхаба, които пък бяха най-щастливите сред хората, защото сърцата им се изпълваха със светлина. Разясняваше им низпосланите знамения и не оставяше нищо неразбрано. Ходеше на местата за събрание на идолопоклонниците и без да се изморява и отегчава, ги призоваваше към Исляма. Това особено дразнеше Ебу Джехл и Велид бин Мугира, които казваха: “Ако Мухаммед продължи така, ще привлeче всички хора към себе си и никой няма да се кланя на нашите идоли.” Един ден те решиха, че единственият начин да се спре всичко това, е да убият Мухаммед (алейхисселям). Ебу Джехл събра Велид бин Мугира и синовете на Махзун и заедно с тях отиде в Бейтуллах. По това време Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе там и кланяше намаз. Ебу Джехл взе камък и тръгна към Мухаммед (алейхисселям). Но ръцете му се парализираха, щом ги вдигна, за да хвърли камъка. Не можeше да ги помръдне, стресна се и се върна обратно. Когато отиде при езичниците, ръцете му отново можеха да се движат, а камъкът падна.

   После един от синовете на Махзун взе същия камък и се насочи към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), казвайки: “Ще видите! Аз ще го убия!” Щом се доближи до Султана на Вселената обаче, той внезапно ослепя и не успя да види нищо. Този път всички синове на Махзун се втурнаха към Пейгамбера (алейхиссаляту весселям). Тъкмо се доближиха до него, когато Хабибуллах стана невидим за тях, но продължаваха да чуват благословения му глас. Тръгвайки по посока на гласа, той започваше да се чува зад тях, а щом се обърнеха, гласът започваше да идва от друга посока. Накрая напуснаха учудени това място, без да могат да навредят на Пратеника на Аллахю Теаля. Тогава Аллахю Теаля низпосла следното знамение, меал: “И сложихме пред тях ограда, и зад тях - ограда, и ги покрихме, та не виждат.” (сура Йа Син: 9)