Нощното възнесение (Мирадж) (1)

   Аллахю Теаля заповяда на Джебраил (алейхисселям): “Накарах любимия Си пратеник да страда много. Нараних много благословеното му тяло и чувственото му сърце. В това състояние пак се моли на Мен. Не мисли за нищо друго освен за Мен. Отиди! Докарай Моя Любим! Покажи му Дженнета Ми, Джехеннема Ми. Нека види какви благословии съм подготвил за него и за онези, които го обичат. И нека види мъченията, които съм подготвил за онези, които не му вярват и го наранят с думи, писания и действия. Аз ще го утеша! Аз ще залича раните от нежната му душа!”

   Джибрил (алейхисселям) дойде и видя, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) спи. Не успя да го събуди от умиление. Тогава той бе във вид на човек. Целуна долната част на благословения крак на Mухаммед (алейхисселям) и го събуди със студените си устни. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) веднага разпозна Джебраил (алейхисселям) и го попита: “О, Джибрил, братко! Защо дойде така в неподходящо време? Грешка ли допуснах? Аллахю Теаля ли разсърдих? Неприятна вест ли ми носиш?”

   Тогава меляикето му отвърна: “О, най-съвършени от всички създания! О, Любими на Създателя, Султане на пратениците, Изворе на всички съвършени човешки качества! О, велики и честити Пейгамбере! Аллахю Теаля ти праща селям и те кани! Стани, да тръгваме!”