МЕСЕЦ ШАБАН ЗАПОЧНА

       Втория месец от трите ценни месеца, месец Шабан започна. Аллахю теаля, месец Шабан е подарил на Пейгамбера ни ''саллаллахю алейхи ве селлем“.

       В хадиси шериф се повели:

       (Шабан-ъ шериф е месец, принадлежащ на мен. Хак теаля хазретлери, със своятя мощ, повели на меляикетата на Арш-ъ аля:“Ей мои меляикета, виждате ли? Моите раби, проявяват уважение на месеца на Моя любим. И  Аз със своята мощ, опростих куловете Ми.“)

       Относно държане на орудж в месец Шабан, в хадиси шериф се повели:

      ''Който в Шабанъ шериф държи три дена орудж, Хак теаля в Дженнети аля му подготвя едно място.“

       В последни дни на месец Шабан в небето да се търси луната е също ибадет. Защото в Рамазана оруджа започва с виждането на луната.Шабан-ъ шериф е  месец, в който се увеличава севабите, слиза на земята берекет, стои се далеч от  грешките и се покриват  греховете.В този месец, трябва да се чете много салявати шерифе на  Пейгамбера ни.

 

Нощното възнесение (Мирадж) (2)

   После Султанът на Вселената взе абдест, а Джебраил (алейхисселям) сложи на главата му чалма от светлина, облече го в одежда от сияние, даде му колан от рубини. В благословената му ръка даде жезъл, украсен с 400 перли, а всяка перла сияеше като Венера. Обу му обувки от зелен изумруд. Хванаха се ръка за ръка и отидоха при Кяабе. Там меляикето разтвори гърдите на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), извади сърцето му и го изми с водата Земзем. Носеше купичка пълна с мъдрост и вяра, която изсипа в него, а после затвори гърдите на Пратеника (алейхисселям).

   След това меляикето, посочвайки бялото животно, наречено бурак и докарано от Дженнета, каза: “Я, Расулеллах! Качи се на него! Всички меляикета те чакат!” Тогава Любимия на Аллахю Теаля се натъжи и потъна в размишления. Тогава Създателят заповяда на Джибрил (алейхисселям) да попита, защо Хабибуллах е обзет от тъга. Щом меляикето попита, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза следното: “Аз видях толкова уважение и почести. Сетих се за своята общност. Те са слаби! Какво ще бъде тяхното състояние в Съдния ден? Как ще изтърпят петдесет хиляди години чакане на сборището Арасат* с толкова много грехове. Как ще преминат през моста Сират*, дълъг колкото тридесет хиляди годишен път?”

   Отговорът незабавно дойде и Аллахю Теаля му каза: “О, Любими Мой! Не тъгувай, успокой се! Ще сторя тези петдесет хиляди години за мюсюлманите да бъдат като един миг!”

   После Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) се качи на бурака. Животното се движеше с такава скорост, че най-далечната точка, която можеше да се види, то я достигаше само с една крачка. Понякога спираше и Джебраил (алейхисселям) казваше на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) да кланя намаз. Това се повтори три пъти. После меляикето попита Мухаммед (алейхисселям) дали знае кои са местата, където бе кланял намаз. Джебраил (алейхисселям) сам отговори на въпроса си, казвайки, че първото място е било Медина и че скоро към там предстояло преселение; че второто място е било планината Сина (Синай), където Муса (алейхисселям) бе говорил с Аллахю Теаля по начин, неразбираем за създанията; и че третото място е било Бейт-и Лехм (Витлеем), което е рожденото място на Иса (алейхисселям). После заедно пристигнаха в Йерусалим, където се намираше Месджид-и Акса.