Нощното възнесение (Мирадж) (4)

   Посочвайки с пръст, меляикето проби един камък и на него завърза бурака. Тогава душите на някои от миналите пратеници, в човешка форма, дойдоха при тях. После предложиха последователно на Адем, Нух и Ибрахим (алейхимусселям) някой от тях да бъде имам, но всеки от тях се извини и отказа. Тогава Джибрил (алейхисселям) посочи Хабибуллах и му каза: “Никой не може да стане имам, когато ти си тук.”

   Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) стана имам на пейгамберите и ги води в намаза. Кланяха два ракята. Мухаммед (алейхисселям) разказва за събитията след това по следния начин: “Джебраил (алейхисселям) ми донесе една купичка дженнетско вино и една купичка мляко. Аз взех млякото. Джебраил (алейхисселям) ми каза: “Избра щастието и в двата свята!” После ми предложиха още две чаши. В едната имаше вода, а в другата - мед. Аз пих и от двете. После Джибрил (алейхисселям) ми каза: “Медът символизира съществуването на твоята общност до Киямета, а водата символизира опрощаването на греховете на общността ти.” После се издигнахме заедно в небето. Джебраил (алейхисселям) почука на една врата. Попитаха:

• Кой е?
• Аз съм Джебраил (алейхисселям)!
• А кой е с теб?
• Той е Мухаммед (алейхисселям)!
• Има ли покана (за мирадж) той?
• Да!
• Селям да бъде за човека до теб! Колко хубав пътник е дошлият!

     Вратата се отвори и се намерих пред Адем (алейхисселям). Той ме поздрави и се помоли за мен.

     Тук видях много меляикета. Всички бяха в киям и смирено повтаряха: “Суббухун куддусун раббу’л-меляикети ве’р-рух!”

     Попитах Джибрил: “Това ли е ибадетът на тези меляикета?” Отговори ми: “Да, те от създаването си до Киямета ще останат в киям. Помоли се на Хак Теаля да благоволи да даде този ибадет и на твоята общност.” Помолих се на Хак Теаля и (Той) прие дуата ми. Това е киямът, който е по време на намаз.