Нощното възнесение (Мирадж) (7)

   После стигнах до едно море. Беше толкова странно, че не е възможно да го опиша. Беше по-бяло от мляко, а вълните му - високи като планините. Попитах: “Какво е това море?”, а меляикето ми каза: “Това е Морето на живота. Хак Теаля ще накара да завали дъжд от това море, когато дойде времето да съживи мъртвите. Изгнилите и превърнали се в прах тела ще се съживят и ще станат от гробовете си, както никне тревата от пръстта.”

    После се издигнахме на второто небе и Джебраил (алейхисселям) почука на вратата. Казаха:

• Кой си ти?
• Джебраил (алейхисселям)!
• А кой е с теб?
• Мухаммед (алейхисселям)!
• Има ли покана за мирадж или вахий?
• Да!
• Селям да бъде за човека до теб! Колко хубав пътник е дошлият!

Вратата веднага се отвори и се озовах пред Иса и Яхя бин Зекерия (алейхимусселям). Поздравиха ме и се помолиха за мен.

    Видях един джемаат (група) от меляикета, които бяха наредени в ред и всички стояха в положение на руку. Прославяха Аллах Теаля с характерен за тях тесбих. Постоянно стояха така, не вдигаха глави и не гледаха нагоре. Джебраил (алейхисселям) ми каза: “Техният ибадет е такъв. Поискай от Аллах Теаля да даде това и на твоя уммет!” Тогава аз отправих дуа. (Аллах Теаля) прие и отреди руку по време на намаз.