Нощното възнесение (Мирадж) (9)

   Там видях меляике, което седеше на трон, но беше тъжно. Около себе си имаше толкова много меляикета, че освен Аллах Теаля никой не знае броя им. Видях, че отдясно на него имаше сияйни меляикета, които бяха облечени в зелено и ухаеха прекрасно. Бяха толкова красиви, че от красота не можеше да се погледнат лицата им. Отляво на това меляике имаше меляикета, които бълваха огън от устите си. Имаха огнени копия и камшици. Имаха такива очи, че човек не можеше да ги погледне. Меляикето, седящо на трона, имаше очи от главата до краката си. Гледаше към книгата пред себе си и не отделяше поглед от нея дори за миг. Пред него имаше и дърво, а на всяко негово листо беше изписано името на един човек. Пред него имаше и нещо като леген, от където постоянно вземаше нещо ту с дясната си ръка, след което подаваше на сияйните меляикета отдясно, ту вземаше с лявата си ръка и подаваше на меляикетата на мъчението отляво. Усетих страх в сърцето си, когато погледнах това меляике. Попитах Джебраил (алейхисселям): “Кое е това меляике?”, а той ми отговори: “Азраил! Никой няма сила да го погледне в лицето!” Джебраил отиде при него и му каза: “О, Азраил! Това е пейгамберът на времето преди края на света. Той е Любимият на Аллах Теаля.” Азраил (алейхисселям) вдигна глава и се усмихна. После стана, прояви уважение към мен и ми каза: “Селям (Мир)! Хак Теаля не е създал по-честит от теб. Твоята общност превъзхожда всички предишни общности. Аз съм по-милостив към тях от техните майки и бащи.” Казах му: “Имам една молба към теб. Моят уммет е слаб. Отнеси се мило с тях! Нежно им взимай душите!” Азраил (алейхисселям) ми отговори: “Казвам го в името на Аллах Теаля, Който те изпрати като последен пратеник и те направи Свой любим, че Аллах Теаля всеки ден и всяка нощ по седемдесет пъти ми заповядва: “Душите на хората от общността на Мухаммед взимай нежно и безболезнено! Отнасяй се много добре с тях.” Затова аз проявявам по-голямо съчувствие спрямо тях дори от собствените им родители.”