Нощното възнесение (Мирадж) (10)

   После се качихме на петото небе, където се срещнах с Харун (Аарон) (алейхисселям). Той ме поздрави и отправи дуа за мен.

   На петото небе видях ибадетите на меляикетата. Всички бяха в изправено положение и гледаха пръстите на краката си, без изобщо да поглеждат в друга посока. Правеха тесбих на висок глас. Попитах Джибрил: “Такъв ли е ибадетът на тези меляикета?”, а той ми каза: “Да! Поискай от Хак Теаля да даде това и на твоя уммет!” Помолих се и Аллах Теаля прие молбата ми.

   После се качихме на шестото небе. Там се срещнахме с Муса (Мойсей) (алейхисселям), който ни поздрави и се помоли за нас. След това се издигнахме на седмото небе. След същите въпроси и отговори видяхме Ибрахим (Авраам) (алейхисселям), облегнал се на Бейту’л Мамур, където всеки ден влизат седемдесет хиляди меляикета, после излизат оттам и повече никога не идва техен ред да влязат отново. Дадох селям на Ибрахим (алейхисселям), той прие моя селям и ми каза: “Селям на теб, праведен пратенико, праведен сине. О, Мухаммед! Земята на Дженнета е много хубава, а пръстта му е чиста. Кажи на своята общност да сади много дървета там.” Аз го попитах: “Как се сади дръвче в Дженнета?”, а той рече: “С „Ля хавле ве ля куввете илля биллях.” (В друго предание се споменава: “Субханеллахи вел хамду лилляхи ве ля иляхе илляллаху веллаху екбер.”) После (Джебраил (алейхисселям)) ме отведе до Сидрату’л-мунтеха (Дървото на крайния предел). Когато Аллах Теаля заповяда нещо, то така се променяше и украсяваше, че нито едно създание не може да опише неговата прелест.

   Джебраил (алейхисселям) ми посочи да продължа пътя си, след като се сбогува с мен. Попитах го: “О, Джебраил! Сам ли ме оставяш?” Видях Джебраил (алейхисселям), че започва да страда. Започна да трепери пред величието на Хак Теаля и ми каза: “О, Мухаммед! Ако направя (още) една крачка, ще се погубя от величието на Аллах Теаля! Цялото ми тяло ще изгори, ще изчезне.”