Untitled Document

Нощното възнесение (Мирадж) (11)

   Султанът на Вселената дойде дотук, придружаван от Джебраил (алейхисселям). Тогава меляикето му се показа в истинския си вид. Разтвори своите шестстотин криле, а наоколо се разпръснаха перли и рубини. После дойде една зелена дженнетска постелка на име Рефреф, чиято светлина бе по-ярка от тази на слънцето. Постелката постоянно прославяше името на Аллах Теаля и това се чуваше навсякъде наоколо.

   Рефреф даде селям на Хабибуллах (салляллаху алейхи ве селлем), а след това той се качи на нея. За миг се издигна на големи висоти, преминавайки през седемдесет хиляди завеси, наречени хиджаби. Разстоянието между хиджабите бе огромно, а до всяка завеса имаше поставени меляикета. Рефреф пренесе Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям) през завесите. Преминаха през Курси, Арш и света на душите.

   Когато Хабиб-и екрем и Небиййи мухтерем (салляллаху алейхи ве селлем) премина през хиджабите, той чу следното: “О, Мухаммед! Не се страхувай! Приближи се, приближи се!” После достигна до степента Кяабе-кавсейн. Достигна до висотите, пожелани от Аллах Теаля, по незнаен, неописуем и неразбираем начин. Видя  Аллах Теаля по безподобен, неописуем и невъображаем за нас начин, без Аллах Теаля да се намираше в определена посока или на определено място, защото Аллах Теаля е свободен (пречист) от недостатъка да се намира на определено място, за разлика от създанията. Той е свободен от време и пространство. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) разговаря с Аллах Теаля без посредник и без да участват органите на зрението и слуха. Сдоби се с блага, които не могат да се разберат и осъзнаят от нито едно създание.

   Имам Раббани (рахметуллахи алейх) в “Мектубат” (Писма) казва: “Пейгамберът (алейхиссаляту весселям) в нощта на Мираджа, не видя Аллах Теаля на земята. Видя го в Ахирета (отвъдното), защото Расулюллах (алейхисселям) излезе извън времето и пространството. Намери един безначален и безкраен момент. Видя началото и края като една точка. Онази нощ видя как влизат в Дженнета и се намират там онези, които след хиляди години ще отидат в Дженнета. Виждането в онези степени не е като виждането на земята. Това е виждане като виждането в отвъдното.”