Нощното възнесение (Мирадж) (12)

   Пейгамбера ни (алейхисселям) се заповяда: “Възхвалявай своя Господар!” Тогава Пратеникът (алейхисселям) каза: “Ет-техиййату лилляхи вес-салевату вет-таййибат!” (Всички възхвали на всички езици и всички ибадети, направени с човешкото тяло, и всяко добро, направено с имуществото, да бъдат само за Аллах Теаля!)

   Аллах Теаля, Който е свободен от пространството, по безподобен начин рече на Своя Любим: “Ес-селяму алейке еййухен-небиййу ве рахметуллахи ве берекятух.” (О, Мой Пратенико! Моят селям, Моят берекет и Моята милост да бъдат за теб!) Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Ес-селяму алейна ве аля ибадил-ляхис-салихин.” (О, Господарю! Селямът Ти да бъде и за нас, и за Твоите праведни раби!) Меляикетата чуха това и всички в един глас повториха: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх!” (Вярвам и знам, сякаш съм видял със собствените си очи, че няма друг бог освен Аллах Теаля и че Мухаммед (алейхисселям) е Негов раб и Пратеник.)

   Когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Ес-селяму алейна”, Аллах Теаля го попита: “О, Любими Мой! Защо каза “алейна” (на нас)? Само двамата сме!” Расулюллах (алейхисселям) отговори: “О, Създателю! Телата на хората от моята общност не са тук, но душите им са с мен. Ти ми даде селям и ме стори далеч от всички злини. Как да лиша от тези награди бедните ми и огорчени последователи, сполетени от фитнето на Ахир заман. Как да ги оставя без дял от това?”

   Тогава Аллах Теаля каза: “О, Любими Мой! Тази нощ си ми гост. Поискай от Мен каквото желаеш!” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Искам от Теб своята общност (о, Господарю)!”

   В преданието се съобщава, че Аллах Теаля повторил въпроса си седемстотин пъти и всеки път получавал същия отговор. Хак Теаля го попита: “Все искаш своята общност!” Хабибуллах (алейхисселям) отговори: “О, Господарю! Аз съм искащият, Ти си Даващият! Опрости на целия ми уммет в мое име!” Хак Теаля му рече: “Ако тази нощ простя на твоя уммет, Моята милост и твоята чест няма да станат очевидни. Една част от тях опростих сега, а помилването на другите две части отлагам за Съдния ден. Тогава ти ще искаш, а Аз ще прощавам, докато станат очевидни Моята милост и твоята чест!”