Нощното възнесение (Мирадж) (17)

   Хабиб-и екрем разказва: “В средата на Дженнета видях река. Течеше по повърхността на Арша. От едно и също място извираха вода, мляко, вино и мед, но никога не се смесваха. Бреговете й бяха от хризоберил (вид зелен скъпоценен камък с жълти оттенъци). Камъчетата в нея бяха скъпоценни, глината беше от амбра*, а тревата - от шафран*. Около нея бяха насложили сребърни чаши по-многобройни от звездите на небето. Около реката летяха птици, вратовете им бяха като врата на камила. Който яде от месото на тези птици и пие от тази река, постига задоволството на Аллах Теаля. Попитах Джибрил за нея, а той ми отговори: “Това е басейнът Кевсер, който Хак Теаля даде на теб. Оттук тече към бостаните на осемте Дженнета.” До реката видях шатри от перли и рубини, а в тях - девици. Попитах Джибрил за тях, а той ми отговори: “Това са местата на твоите жени.” В тези шатри видях девици. Лицата им сияеха като слънцето, пееха песни и казваха: “Ние сме радостни и щастливи. Не ни сполетява тъга. Ние сме облечени, никога не оставаме голи. Ние сме млади, никога не остаряваме. Ние сме с красив нрав, никога не се ядосваме. Ние сме такива винаги, не умираме.” Гласовете и песните на девиците се чуваха навсякъде. Имаха толкова хубави гласове, че, ако се бяха чули и на земята, нямаше да има смърт и страдание. После Джебраил ми каза: “Искаш ли да видиш лицата им?” Отговорих му, че искам. Тогава той отвори вратата на една шатра. Погледнах вътре и видях такива красиви лица, че цял живот да говоря за тяхната красота, пак няма да успея да ги опиша. Лицата им бяха по-бели от мляко, бузите им - по-червени от рубин и по-сияйни от слънцето. Кожите им бяха по-меки от коприна и по-сияйни от луната, а уханието им бе по-прекрасно от мускус. Косите им бяха тъмно черни: на някои от тях бяха сплетени, на други - събрани, а на трети - пуснати. При всяка от тях имаше прислужник. После Джебраил ми каза: “Те са за твоята общност.”