Нощното възнесение (Мирадж) (19)

   Първото ниво е Джехеннем. Там изтезанията са по-слаби в сравнение с другите нива. (Въпреки това) там видях седемдесет хиляди огнени морета. Всяко огнено море беше толкова огромно, че ако хвърлят земята и небесата в него и заповядат на едно меляике да ги потърси, няма да успее да ги намери, дори ако търси хиляда години. Зебаниите (меляикетата в Джехеннема) бяха толкова внушителни, че ако някое от тях сложи небесата и земята в единия край на устата си, те дори няма да се забележат. Моретата се вълнуваха и издаваха ужасяващ тътен. Ако само малка част от този звук се бе чул на земята, всички живи твари щяха да умрат. Попитах го: “За коя група е подготвено това ниво?” Малик не отговори. Повторих въпроса си, но пак не отговори. Умълча се...

     Джебраил му каза: “Чака отговор от теб!” Малик отговори: “Извинете ме! Не мога!” Аз настоявах: “Кажи, какъвто и да е отговорът!” Малик ми каза: “Я, Расулеллах! Това е за непокорните от твоята общност. Дай им наставления, за да могат да се спасят от това ужасяващо място. Нека странят от дела, които ще ги доведат до това наказание. В деня, когато вече дойдат тук, аз няма да проявя милост към непокорните. Няма да проявя съжаление нито към старците с бяла брада, нито към младите.”

     Султанът на Вселената започна да плаче. Свали чалмата от главата си, отправи дуа към Аллах Теаля и се застъпи. Каза, че хората от неговата общност са много слаби и няма да понесат такова наказание. Джибрил (алейхисселям) и всички останали меляикета също заплакаха.