Силната вяра на Хазрети Ебу Бекр

   На сутринта Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отиде при Кяабе и започна да разказва на хората за Възнесението (Мирадж), но езичниците му се подиграваха и казваха: “Мухаммед съвсем е полудял! ” Тези, които имаха намерение да станат мюсюлмани, сега се разколебаха. Част от идолопоклонниците радостно отидоха при Хазрети Ебу Бекр, знаейки, че той е интелигентен, честен и порядъчен търговец. Когато Ебу Бекр (радияллаху анх) излезе, неверниците го попитаха: “О, Ебу Бекр! Ти много пъти си ходил до Йерусалим. Добре познаваш онези места. Колко време отнема пътя до там?” Ебу Бекр (радияллаху анх) им отговори: “Добре знам, че отнема повече от месец.”

   Тогава зарадвалите се идолопоклонници рекоха: “Това трябва да са думите на честен и опитен търговец.” Смееха се и се подиграваха, предполагайки, че и Хазрети Ебу Бекр ще помисли като тях. Казаха му: “Твоят Пейгамбер съвсем полудя. Сега пък твърди, че е ходил в Йерусалим и се е върнал обратно за една нощ.”

   Верният приятел на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), чувайки благословеното му име, отвърна: “Щом е казал той, значи е истина! И аз повярвах, че е ходил и се е върнал за един миг.” После влезе в дома си и затвори вратата. Тогава идолопоклонниците се върнаха, казвайки: “Какъв голям магьосник е Мухаммед! Направил му е магия!”

   Хазрети Ебу Бекр веднага отиде при Расулюллах (алейхиссаляту весселям). Влезе сред голямата тълпа и на висок глас каза: “О, Расулеллах! Поздравявам те за Мираджа! Слава на Аллах Теаля, Който благоволи ние да помагаме, да виждаме красивото лице и да чуваме сладките думи, покоряващи душите и превземащи сърцата, на велик пейгамбер като теб. Я, Расулеллах! Всяка твоя дума е истина. Повярвах! Душата ми да стане жертва за теб!” Тези думи стреснаха езичниците. Те се разотидоха, без да успеят да кажат нищо. Така укрепнаха и сърцата на хората, които още не бяха твърди във вярата. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) нарече Хазрети Ебу Бекр “Сиддик”.