Външният вид на Мухаммед (алейхисселям) (1)

   Външността на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям) в хадисите и в словата на Есхаб-и кирам е описана по следния начин:

   Благословеното лице, всички органи и гласът на Фахр-и кяинат бяха по-красиви от лицата, органите и гласовете на всички останали хора. Благословеното му лице бе леко закръглено и в моменти на радост излъчваше светлина като луната. Радостта му проличаваше от благословеното му чело. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) виждаше нощем така, както виждаше и денем; виждаше както отпред, така и отзад. Обръщаше се с цялото си тяло, когато искаше да погледне назад или настрани. Гледаше към земята повече отколкото небето. Благословените му очи бяха големи и с дълги мигли. По благословените му очи имаше лека червенина, черното на очите му бе тъмно черно, а нощем слагаше антимон на очите си. Благословеното му чело бе открито, а веждите - тънки. Кръвоносният съд, разположен между веждите му, изпъкваше, щом се ядосваше. Благословеният му нос бе много красив и с лека издутина по средата. Благословената му глава бе голяма, а устата му - немалка. Благословените му зъби бяха бели, а предните му зъби не бяха нагъсто разположени. Когато говореше, сякаш излизаше светлина от устата му. Измежду рабите на Аллахю Теаля не бе виждан по-сладкодумен от него. Благословените му думи бяха лесноразбираеми и много впечатляващи. Когато говореше, думите му се нареждаха като перли. Ако някой искаше да ги преброи, щеше да успее. Понякога, за да бъде разбран по-ясно, повтаряше някои неща три пъти. В Дженнета ще се говори като него. Благословеният му глас достигаше дотам, докъдето бе невъзможно да достигне гласът на друг.