Външният вид на Мухаммед (алейхисселям) (2)

   Фахр-и алем (салляллаху алейхи ве селлем) имаше усмихнато лице. Когато се усмихваше, се виждаха предните му зъби. По време на усмивката му, излъчваната от него светлина се отразяваше от стените. Смееше се и плачеше тихо. По време на плача от очите му се лееха сълзи. Плачеше, когато мислеше за греховете на общността си, или плачеше от страх от Аллахю Теаля, четейки Коран-и Керим и кланяйки намаз.

   Благословените му пръсти бяха дебели, а ръцете му - месести. Благословените му шепи бяха широки. Уханието на тялото му бе по-хубаво от уханието на мускус. Благословеното му тяло бе меко, но много силно. Енес бин Малик разказва: “Слугувах на Расулюллах десет години. Благословеното му тяло бе по-нежно от коприната и ухаеше по-прекрасно от мускуса и цветята. Благословените му крака, ръце и пръсти бяха дълги. Пръстите на краката му бяха едри, а краката - меки. Благословеният му корем бе широк и на едно ниво с гърдите. Раменете му бяха широки.

   Расул-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) не бе нито много висок, нито нисък, но ако някой висок човек дойдеше при него, Пратеникът (алейхисселям) изглеждаше по-висок от него. Когато седеше някъде, благословените му рамене бяха на по-високо от раменете на другите седящи.