Красивият нрав на Мухаммед (алейхисселям)

   Всички красиви нрави бяха събрани в Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям). Всички тези нрави му бяха дадени от Аллахю Теаля и той не ги бе придобил вследствие на старание. Никога не проклинаше мюсюлманин и никога не удряше никого с благословената си ръка. Отмъщаваше само в името на Аллахю Теаля и никога в свое име. Отнасяше се снизходително и учтиво с роднините, Есхаба и слугите. В дома си бе много усмихнат. Ходеше на погребения и посещаваше болните. Помагаше на Есхаба и вземаше децата в скута си. Тялом бе с тях, но душата му бе в света на меляикетата.

   Хората се плашеха, когато го видеха изневиделица. Ако не бе той снизходителен, заради неговото величие никой нямаше да може да седи до него и да слуша думите му, но въпреки това самият той, от срам, не поглеждаше никого в очите. Фахр-и алем (салляллаху алейхи ве селлем) бе най-щедрият измежду хората. Не се бе виждало някой да поиска нещо от него и той да каже, че няма. Имаше толкова добрини, вършеше такава благотворителност, че в това отношение нито един владетел не можеше да го надмине - нито ромейските императори, нито персийските шахове. Въпреки това, той водеше скромен живот, изпълнен с трудности, но това му харесваше. Не се сещаше да яде и пие. Никога не бе казал да се донесе ядене или да се сготви определено ястие. Ядеше, каквото му се поднасяше, и не отказваше нито един плод. Понякога ядеше малко, обичаше глада, а друг път ядеше много. Пиеше вода в седнало положение, но не го правеше след ядене. Когато ядеше с другите, от благоприличие си отдръпваше ръката последен. Приемаше подаръците на всички, а в замяна даваше в пъти повече.