Красотата на Расулюллах, разкрита чрез думите на Есхаб-и кирам

   Ебу Хурайра: “Не бях виждал по-красив човек от Расулюллах! Сякаш слънцето светеше с цялото си величие на лицето му. Зъбите му осветяваха стените, когато се усмихваше.”

   Ибн Ебу Хале: “Благословеното лице на Пейгамбера ни (алейхисселям) светеше като луната по време на пълнолуние.”

    Хазрети Али: “Ако някой го видеше неочаквано, се изплашваше заради неговото величие. Но после бързо го заобичваше, след като говореше с него и го опознаеше.”

   Джабир бин Семура: “Расулюллах докосна с благословената си ръка лицето ми. Ръката му ухаеше прекрасно и излъчваше свежест, сякаш току-що бе изкарана от чантата на продавач на парфюми. Ако докоснеше ръката на някого с благословената си ръка, уханието не изчезваше цял ден.”

    Майка ни Хазрети Аише: “Детето, което биваше погалено по главата от Расулюллах, се отличаваше от другите по хубавата си миризма.”

    Веднъж Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе заспал в дома си, когато дойде Умму Сулейм - майката на Енес бин Малик. Докато спеше, Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) се бил изпотил и по благословеното му чело се бяха появили капки пот. Тогава Умму Сулейм започна да ги събира. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се събуди и я попитал защо прави това. Умму Сулейм, която бе млечна леля на Пратеника (алейхисселям), отговори: “Добавяме ги към парфюмите си. Потта ти е най-добрият парфюм, най-прекрасно ухаещият.”

    Ебу Хурайра: “Не бях виждал човек, който да върви по-бързо от Расулюллах. Използвахме всичките си сили, докато вървяхме с него.”

    Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) говореше изумително красиво. Знаеше по най-добрия начин откъде да започне и къде да спре. Успяваше по невероятен начин да се изразява, затова по време на говорене не се изморяваше и пресилваше.