Красотата на Пейгамбера ни (алейхисселям)(3)

   Хазрети Аише (радияллаху анха) разказва: “Веднъж погледнах благословеното лице на Расулюллах. От светлото му чело капеше пот. Капките излъчваха ослепителна светлина и се учудих. Тогава той ме погледна и ме попита: “Какво ти става, че изглеждаш унесена?”

   Отговорих: “Я, Расулеллах! Унесох се, гледайки светлините по благословеното ти лице и светлините от капките пот.”

   Расулюллах стана и дойде до мен. Целуна ме между очите и рече: “О, Аише! Аллахю Теаля да ти даде добро! Не можах да те зарадвам така, както ме зарадва ти.” Т.е. ти ме зарадва повече, отколкото те зарадвах аз. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) целуна Хазрети Аише между благословените й очи, защото тя бе оценила красотата на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям). Това бе знак на признателност.