Важността на любовта към Пейгамбера ни (алейхисселям)(2)

   Стотици стихове на влюбени са поместени в книгите на ислямските учени. Четящите ги бързо осъзнават, че Аллахю Теаля е създал Пратеника Си с неописуема, ненагледна и ненаситна прелест. Влюбват се в него без да са го виждали.

    Влюбените в Хабибуллах усещат сладостта на неговата любов, поемайки всяка глътка свеж въздух в дробовете си. Във всяко поглеждане на луната се наслаждават на търсенето на светлината, отразявана от благословените му очи. Всяка частица на щастливците, получили една капка от океана на красотата му, казва:

  “Виделият красивата ти буза, не поглежда розата,

   лек не търси топящият се от любов по теб.”

    В хадис, предаден от Енес бин Малик, се казва: “Не е повярвал онзи, който не ме обича повече от детето си, от баща си и от целия си народ.”

    Веднъж  Хазрети Умер каза на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям): “О, Расулеллах! Кълна се в Аллахю Теаля, че ти си ми по-любим от всичко, с изключение на самия мен.” Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му отговори: “В никакъв случай няма да е повярвал онзи измежду вас, който не ме обича повече дори от самия себе си.” След тези думи Хазрети Умер рече: “О, Расулеллах! Кълна се в Аллахю Теаля, изпратил Коран-и Керим, че ти си ми по-любим от мен самия.” Тогава Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) рече: “О, Умер! Така сега става!”