Важността на любовта към Пейгамбера ни (алейхисселям)(4)

   За всеки мюсюлманин е ваджиб да проявява такова уважение и благоприличие, когато спомене или чуе благословеното му име, сякаш той се намира до него.

   С всяка дума трябва да изразяваме уважението си към него. За него не се използват думи или изрази, които сред хората се използват за изразяване на нетолкова почитани неща. Например не се казва беден или пастир на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Като се каже: “Расулюллах е харесвал еди-какво си”, е неприлично да се каже: “Аз пък не харесвам това.” Не е подобаващо, след като се предаде хадиса на Расул-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем): “Аз не се храня като се опирам или облягам на нещо”, да се каже: “Аз пък се опирам като ям” и да се постъпи наопаки. Спазването на това е от уважение към него. Може да се отворят вратите на неверието, ако тези неща се правят умишлено и с подигравателни цели.

   Израз на уважение е да не се слага нищо върху Коран-и Керим и сборниците с хадиси. От уважение към Аллахю Теаля е да се чисти праха, попаднал върху посочените книги. Не трябва да се хвърлят листовете, на които са изписани имената на Аллах Теаля и Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).

   Тези листове не се късат. Необходимо е да се обръща по-голямо внимание на неща, написани с ислямски букви. Ако книги, в които са поместени имената на Аллахю Теаля или айети, се скъсат от само себе си от старост, тези книги се обвиват в чисти кърпи и се заравят. Може и да се мият с вода, докато се изтрият буквите, или пък да се изгорят. Ако се изгорят, пепелта се заравя. Изгарянето е за предпочитане пред изтриването с вода, защото водата може да попадне под краката.

   Уважението към сияйната Медина и към мединците е от уважение към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).