СОХБЕТ...............................................ДАВАНЕ НА ФЪТРА

Ваджиб е за всеки Мюслиманин, който има пари и има имот, колкото нисаба, т.е. вещ, повече от нужното и повече от борчовете, да дава фитра, преди Рамазана, вътре в Рамазана и преди Байрам намаза. И мюсафирина трябва да дава.

Следните неща са в числото на нужната вещ; една къща, независимо на каква стойност, храна за един месец, за всяка година по три чифта дрехи, бельо, домашните вещи и уреди, превозните средства, книгите, свързани с професията и борчовете, които ще плаща. А ако има вещи, които не са за търговия, но са в повече, къщите под наем, вещите, които служат за украса на къщата, занаятчийските и търговските прибори, килимите, които не са послани на пода, домакинските вещи, които са в повече и които не се ползват, се прибавят в нисаба, при смятането на фитрата и курбана.

Като фитра може да се дава; 1750 грама пшеница или пшенично брашно, 3,5 кг ечемик, фурма или сухо грозде. Може и да се дава злато или сребро, колкото тяхната стойност.

Красивата нравственост на Пратеника (алейхисселям) (1)

   Аллахю Теаля ласкае благословеното сърце на Пейгамбера ни (алейхисселям), като изброява благата, с които го е дарил, и добавя още, че му е дал прекрасен нрав: “Ти наистина имаш велик нрав.” (меал на сура Калем: 4) Хазрети Икриме казва: “Чух Абдуллах ибни Аббас да казва: “Тук се говори за “хулк-и азим”. Това са красивите нрави, споменати в Коран-и Керим.” Прекрасният нрав на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) стана причина много хора да приемат Исляма.

   Неговите думи бяха изключително сладки и омайни. Имаше такъв ум, че успяваше упорити и сурови хора, израснали в пустинята, да въведе в правия път и да ги стори чувствени и състрадателни. Много от тях станаха мюсюлмани и в името на религията си воюваха срещу бащите и синовете си. В негово име напуснаха родината си, извършвайки саможертва, при условие, че не бяха свикнали с нещо подобно. За тях това бе нещо ново и невиждано. Всички бяха запленени от красивата му нравственост, от нежността, търпението и щедростта му. Виделите го и чулите за него ставаха мюсюлмани с голямо желание. В нито едно негово движение, дело или в негови думи никога не бе имало нещо порицавано или някакъв недостатък. Никога не се ядосваше на никого за лични неща, но спрямо искащите да разрушат Исляма бе изключително твърд и решителен.