СОХБЕТ..................................КАК СЕ КЛАНЯ БАЙРАМ НАМАЗА?

Байрамския намаз е два рекята. Кланя се с джемаат, сам не се кланя. В първия рекят, след Сюбханеке, ръцете се вдигат три пъти до ушите, при първото и второто вдигане, пускат се настрани. При третото се вързват под пъпа. След прочитане на Фатиха и заммъ суре се прави рюкю и седждетата. Ставайки за втория рекят, наново след като се прочете Фатиха и заммъ суре, двете ръце пак се вдигат три пъти до ушите. И при трите пъти, ръцете се пускат в страни. При четвъртия текбир, ръцете не се вдигат и се отива направо на рюкю. И след като се направят седждетата, сяда се и се дава селям.

Красивата нравственост на Пратеника (алейхисселям) (3)

   Ебу Хурайра казва: “По време на едно сражение поискахме от него да се помоли за унищожаването на неверниците, а той ни отговори: “Аз не съм изпратен, за да кълна хората и за да бъдат наказани те. Изпратен съм, за да върша добрини на всеки и за да може хората да постигнат спокойствие.” Аллах Теаля в сура Енбия 107-и айет казва, меал: “И те изпратихме наистина като милост за световете.”

    Ебу Саид ел-Худри казва: “Расулюллах бе по-срамежлив от девиците мюсюлманки.”

    Енес бин Малик разказва: “Когато Расулюллах се здрависваше с някого, той не отдръпваше благословената си ръка, преди другият да го стори. Също така Пейгамберът ни (алейхисселям) не отвръщаше благословеното си лицето, докато другият не го стори.”

    Джабир бен Семура казва: “Расулюллах говореше малко. Казваше нещо, когато то щеше да е полезно или когато бъдеше попитан.” Оттук се разбира, че мюсюлманинът трябва да мълчи, а не да говори напразно. Пейгамберът ни (алейхисселям) говореше много ясно и лесноразбираемо.

    Енес бин Малик разказва: “Расулюллах (алейхисселям) посещаваше болните, ходеше на погребения, отиваше там, където го канеха. Яздеше и магаре. Видях Расулюллах (алейхисселям) да се качва на магаре по време на битката при Хайбер, като юздата на животното беше въже. Когато Расулюллах (алейхисселям) излизаше от месджида след сутрешния намаз, децата и работниците в Медина идваха при него, носеха му съдове, пълни с вода, и искаха Пейгамберът ни (алейхисселям) да потопи пръстите си в тях. Той не им отказваше, дори ако беше зима или водата беше студена, а ги зарадваше.”

   Пак Енес бин Малик разказва: “Ако едно малко момиче хванеше за ръката Расулюллах (алейхисселям) и поискаше от него да отиде за някаква работа, не отказваше и отиваше с нея.”