Красивата нравственост на Пратеника (алейхисселям) (6)

   Джебраил (алейхисселям) дойде при Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза: “Имаш селям от Аллахю Теаля. Той каза: “Ако пожелае, ще превърна тези планини в злато и ще ги сторя да не се отделят от него, където и да отиде.” Пратеникът (алейхисселям) отговори: “О, Джебраил! Земята е дом за бездомния. Той е имуществото на онези, които нямат имущество. Само безумците трупат това.”

   Майка ни Хазрети Аише разказва: “Имаше периоди, когато един месец не сме палили огън, за да сготвим нещо. Имахме само вода и фурми.”

   Ибни Аббас казва: “Много нощи Расулюллах и неговите роднини си лягаха без да са вечеряли. Не можеха да намерят нищо за ядене.”

   Хазрети Аише (радияллаху анха) разказва: “Благословеният стомах на Расулюллах никога не се бе напълвал изцяло с храна, но той никога не се оплакваше на никого. За него това бе по-ценно от богатството. Дори цяла нощ да беше гладен, това пак не го възпираше от говеене на другия ден.

   Ако бе поискал, Аллахю Теаля щеше да му даде цялото богатство и всички храни на света. Кълна се, че понякога, като го виждах в това състояние, плачех и галих благословения му корем, казвайки му: “Душата ми да стане жертва за теб, я, Расулеллах! Няма ли да е добре, ако извлечеш малко изгода от този свят?” В такива моменти ми отговаряше: “О, Аише! Какво да сторя със земното аз? Братята ми от Улю’л-азм* изтърпяха по-тежко от това, но продължиха живота си в това състояние и накрая се върнаха при Господаря. Така Господарят стори завръщането им при него да е прекрасно и им увеличи севабите (наградите). Срам ме е да живея охолен живот, защото това ще ме остави по-назад от тях.

   Най-хубавото и мило нещо за мен е да се събера с братята си и приятелите си, присъединявайки се към тях.”