Красивата нравственост на Пратеника (алейхисселям) (8)

   3-Когато отиваше при Есхаба си, той не сядаше на най-почетното място, а сядаше там, където имаше място. Един ден взе бастуна си и излезе на улицата. Тогава забеляза, че всички ставаха на крака, за да го посрещнат, и им рече: “Не ставайте на крака за мен, както правят някои в знак на уважение! И аз съм човек като вас, ям като всеки, сядам, когато се изморя.”

   4-В повечето случаи той първо клякаше, а после сядаше. Ядеше заедно със слугите и им помагаше. Никога не удряше или обиждаше някого. Енес бин Малик, който помагаше винаги на Пейгамбера ни (алейхисселям), казва: “Работих десет години при Расулюллах. През това време той ми помага повече, отколкото аз на него. Не съм виждал да се е засягал от мен или да ми е казвал някаква обидна дума.”

   5-След сутрешния намаз се обръщаше към Есхаба си и ги питаше: “Имате ли болен брат? Да го посетим!” Когато нямаше болни, питаше: “Някой има ли погребение? Да отидем на помощ!” Когато имаше починал, Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) помагаше при изкъпването, завиването в кефен и погребването. Водеше мюсюлманите в погребалния намаз. Ако нямаше и погребение, питаше: “Ако някой е сънувал нещо, да разкаже! Да чуем и да тълкуваме!”

   6-Винаги служеше на гостите и Есхаба си. Казваше: “Най-ценният в една общност е служещият.”