Красивата нравственост на Пратеника (алейхисселям) (9)

   7-Никога не се бе виждало да се смее на глас, а само се усмихваше тихо. Понякога, докато се усмихваше, се виждаха благословените му зъби.

   8-Никога не говореше напразно. Обясняваше нещата по най-краткия и разбираем начин. Понякога повтаряше три пъти, за да стане по-ясно.

   9-Бе толкова величествен, че никой нямаше сила да го погледне в лицето. Ако някой идваше и погледнеше лицето му, то лицето на гледащия се изпотяваше. Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) го успокояваше с думите: “Не се притеснявай! Не съм владетел, не съм угнетител! Син съм на жена, хранила се с бульон от месо.” Така страхът на отсрещния изчезваше и той започваше да говори.

   10-Расулюллах (алейхисселям) казва: “Измежду вас аз съм най-добре познаващият и най-много страхуващият се от Аллахю Теаля.”, “Ако виждахте това, което виждам аз, малко щяхте да се смеете и много щяхте да плачете.” Когато виждаше облак на небето, казваше: “О, Господарю! Не ни пращай наказание с този облак!” Когато задухваше вятър, казваше: “О, Господарю! Прати ни добър вятър!”, а щом започваше да гърми, казваше: “О, Господарю! Не ни убивай, засягайки се от нас! Не ни пращай наказанието! Дари ни с добро!” По време на намаз гърдите му издаваха звуци като на плачещ човек. Това ставаше и когато четеше Коран-и Керим.