19-Леглото му бе от обработена кожа, пълна с палмови фибри. Когато му донесоха легло, пълнено с вълна, той не го прие и рече: “О, Аише! Кълна се в Аллахю Теаля, че ако поискам, Аллахю Теаля ще стори навсякъде около мен да има купчини злато и сребро!” Понякога лягаше върху дъска, дюшек, рогозка, вълнени килими или на земята.

   20-Всяка нощ слагаше три пъти антимон (сюрме, кухл) на очите си.

   21-В дома си обезателно имаше огледало, гребен, мисвак, кутийка за антимон, ножица и игла. Всичко това носеше със себе си по време на пътуване.

   22-След ятсъ (нощния намаз) лягаше да спи, събуждаше се около полунощ и до сутринта правеше ибадет. Лягаше на дясната си страна, слагайки дясната длан под дясната си буза, прочиташе някои знамения от Коран-и Керим и заспиваше.

   23-Нещата, които виждаше за пръв път или неочаквано, тълкуваше, че са за добро. Не смяташе нищо, че носи нещастие.

   24-Когато бе тъжен, си хващаше брадата и размишляваше.

   25-Когато бе тъжен, започваше да кланя намаз. Сладостта от намаза премахваше тъгата му.

    Пейгамберът ни (алейхисселям) се страхуваше от Аллахю Теаля и правеше ибадет толкова много, че никой не бе успял да повтори същото. Кланяше намаз, докато му се подуят благословените крака. Когато го питаха: “Я, Расулеллах! Защо се престараваш толкова много, при условие, че на теб ти е опростено?”, той отговаряше: “Да не бъда ли най-благодарният раб на Аллахю Теаля?”