Как Хазрети Хамза прие Исляма (1)

   Гласът на Исляма бе започнал да се чува от все по-далече. Това подлудяваше курайшитите, тъй като никакви мерки от тяхна страна не даваха желания резултат. Ислямът се разпространяваше въпреки всичко.

   В книгите “Деляилю’н-нубувве” и “Меариджу’н-нубувве” се казва следното: Идолопоклонник на име Велид имаше идол. Събираха се на хълма Сафа и се кланяха на идола. Веднъж Расулюллах (алейхисселям) отиде при тях и ги призова към Исляма. Тогава един джин неверник влезе в идола и изговори оскърбителни думи на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям). При това Фахр-и алем (салляллаху алейхи ве селлем) се натъжи. В друг ден невидимо създание даде селям на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза: “Я, Расулеллах, джинът неверник ти е казал неподходящи думи. Аз го намерих и го убих. Ще благоволиш ли утре пак да дойдеш на същото място и отново да ги призовеш към Исляма? Аз ще вляза в идола и ще изрека ласкави слова за теб.” Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) прие предложението на джина Абдуллах.

   На следващия ден Пратеникът на Аллахю Теаля отиде при идолопоклонниците и започна да говори за религията. Ебу Джехл също бе там. Джинът влезе в идола, който бе в ръцете им, и започна да хвали Мухаммед (алейхисселям) и Исляма. Изрецитира дори стихове. Съдружаващите побесняха, строшиха идола и нападнаха Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Лицето му се оцвети с кръв и разрошиха благословената му коса. Изтърпявайки това оскърбление, Пратеникът (алейхисселям) им рече: “О, курайшити! Удряте ме, но аз съм вашият Пейгамбер.” После напусна хълма и се върна в дома си, а една слугиня бе видяла цялата случка от началото до края.