Как Хазрети Хамза прие Исляма (2)

   През това време Хазрети Хамза (който бе чичо на Пратеника (алейхисселям)) ловуваше в планината. Тъкмо се канеше да стреля с лък по една сърна, когато животното проговори: “О, Хамза! Вместо да стреляш по мен, стреляй по хората, които искат да убият твоя племенник!” Удивен, Хазрети Хамза тръгна към града. По навик, след лов първо отиваше да прави таваф в Харам-и шериф, а след това се прибираше у дома. Онзи ден, по време на таваф, въпросната слугиня дойде при него и разказа за постъпката на Ебу Джехл. Хазрети Хамза се ядоса, въоръжи се и отиде при езичниците. Взе лъка си и с него нанесе силен удар по главата на Ебу Джехл. После му каза: “Ти ли оскърби и натъжи сина на брат ми? Ето, вече неговата религия е и моя! Ако ти стигат силите, стори същото и с мен!” Неверниците тъкмо се канеха да нападнат Хазрети Хамза, когато Ебу Джехл ги спря и им рече: “Недейте, Хамза е прав! Казах лоши думи на племенника му.” След като Хамза (радияллаху анх) си отиде, Ебу Джехл каза на останалите: “Не го закачайте! Може да стане мюсюлманин, ако ни се разсърди! С него Мухаммед ще набере сила.” Ебу Джехл предпочиташе да си мълчи, отколкото Хамза да стане мюсюлманин. Езичникът напомни и на другите, че Хазрети Хамза бе силен и почитан човек.

    Хазрети Хамза отиде при Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям) и му каза: “О, Мухаммед! Отмъстих на Ебу Джехл за теб! Целият се изцапа в кръв. Не тъжи, радвай се!” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Аз не се радвам на такива неща.” Тогава Хазрети Хамза попита: “Каквото поискаш ще направя, само за да те зарадвам!” Пейгамберът ни (алейхисселям) рече: “Единствено ще се зарадвам с това, ако повярваш и спасиш скъпото си тяло от огъня на Джехеннема.” При това Хамза (радияллаху анх) веднага стана мюсюлманин. После Аллахю Теаля низпосла знамение. Според Хазрети Абдуллах ибни Аббас в първата част на сто двадесет и втори айет на сура Енам се говори за Хазрети Хамза, а във втората част за Ебу Джехл, меал: “Нима онзи, който бе мъртъв и го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам?”