Как Хазрети Умер стана мюсюлманин (2)

   Хазрети Умер слушаше с удивление четеното на Пейгамбера ни (алейхисселям). Никога не бе чувал толкова хубави думи. След време самият той разказва за тази случка: “Красноречието на това ме удиви. Казах си: “Кълна се, че този е поет, както твърдят курайшитите!” По това време Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи ве селлем) продължаваше да чете, меал: “Ала не! Кълна се в това, което съзирате и в това, което не съзирате, наистина то (Коран-и Керим) е слово (изпратено от Аллахю Теаля) на достоен Пратеник, а не е слово на поет. Но вие малко вярвате!”

    Хазрети Умер продължава: “Тогава си казах: “Този трябва да е гадател. Разкрива моите мисли!” Расулюллах (алейхиссаляту весселям) продължаваше да чете: “И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате. Низпослание(, което е пратено на Мухаммед (алейхисселям) посредством Джебраил (алейхисселям)) от Господаря на световете. И ако той (Пейгамберът) ни приписваше някакви слова, щяхме да го сграбчим с Десницата, после да му прережем аортата. И никой сред вас не ще Ни възпре от това. Той (Коран-и Керим) е напомняне за страхуващите се от Аллахю (Теаля). И добре знам, че сред вас (както има потвърждаващи, така) има (и) отричащи. То (Коран-и Керим) е (неизбежна) скръб за неверниците(, виждащи наградите за потвърждаващите в отвъдното). То (Коран-и Керим) е достоверната истина. Затова прославяй името на великия си Господар!”

    Хазрети Умер казва: “Когато Расулюллах изчете сурата до края, в сърцето ми се появи любов към Исляма.”