Хазрети Му’инуддин-и Чешти, където и да идеше, посещаваше гробищата. Оставаше на тези места известно време и когато станеше известен, тайно ги напускаше, без да съобщава на никого. Веднъж отиде в Мекка и посети Кяабе-и муаззама. Остана известно време там, след което тръгна за сияйната Медина. Един ден, докато бе на посещение на гроба на Пейгамбера ни (алейхисселям), от гроба се чу глас да казва: “Извикайте Му’инуддин!” 

   Тогава охранителят край тюрбето извика: “Му’инуддин!” Много хора едновременно отговориха: “Да! Кажи!” После рекоха: “Тук има много хора с това име, кой от всички тях?”

   Охранителят отиде пред вратата на гроба на Расулюллах (алейхиссаляту весселям) и чу два пъти да се казва: “Извикайте Му’инуддин-и Чести!” Охранителят след тази заповед се обърна към хората и рече: “Му’инуддин-и Чешти!”

   Хазрети Му’инуддин, чувайки това, изпадна в неописуемо състояние и се разплака. Ронейки сълзи и четейки салевати, се доближи до гроба и застана прав с голямо благоприличие. По това време чу да се казва: “О, Кутб-и мешайих! Ела вътре!”

   Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Ти служиш на моята религия. Трябва да отидеш в Индия. Отиди там! Там се намира град на име Еджмир. Там е един от синовете (внуците) ми, който се казва Сеййид Хусейн. Той отиде там с цел джихад. В този момент той падна шехид. Еджмир е на път да премине в ръцете на неверниците. В името на берекета на твоето заминаване там Ислямът ще се разпространи, а неверниците ще бъдат унизени и безсилни.” После от гроба подаде един нар и рече: “Погледни внимателно нара и разбери къде ще отидеш!”

   Хазрети Му’инуддин Чешти взе плода, погледна внимателно и видя всичко между Запада и Изтока.