Да се види Расулюллах насън или наяве (3)

   Хазрети Ахмед Рифаи бе отишъл на хадж. На връщане се отби да посети благословеното тюрбе на Расул-и екрем (алейхиссаляту весселям) в сияйната Медина. По време на посещението си той рецитира следните стихове: “Отдалеко не можех да дойда да целуна пръстта ти, а пращах душата си. Сега получих честта да те посетя, подай благословената си ръка, да я целунат устните ми, о, любими!”

   Тогава от гроба на Любимия ни (салляллаху алейхи ве селлем) се подаде благословената му ръка. Сеййид Ахмед Рифаи с преливаща любов я целуна, при което всички хора бяха изумени.

   След като целуна благословените ръце на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям), големият евлия легна на прага на вратата на Равда-и Мутаххера и, плачейки, се обърна към мнозинството: “Минавайте, настъпвайки ме!” При това учените бяха принудени да излязат през другите врати. Този керамет е много известен. От уста на уста достигна и до наши дни.

   Хазрети Ибни Абидин бе известен със стриктното си спазване на Исляма и множеството си керамети и необикновени събития. По време на петкратния намаз, четейки „тахиййат“, виждаше Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с очите си. Ако не успееше да го види, кланяше намаза отново.